Начало

Категории
 » Коли



Обувки,Боти,Ботуши
Обувки
Боти
Ботуши
Чанти


  Категория: Празници и тържества      Добавил: Таня Вълчева
Как се прави годеж

Често младите хора задават въпроса защо младоженката се казва невяста, а семейната двойка – съпрузи. Невястата идва от старобългарския глагол „не вести” – не знаещ, неопитност. Тъй като девойките винаги са оставяни на по-заден план в домашната и селскостопанската работа (отговорни за тях са майката и бащата), когато поемат брачните задължения те наистина са незнаещи, неопитни нито в отношенията с мъжа си, нито с неговите домашни, нито с уредбата на дома. Съпруг и съпруга предполагам, че произхождат от стари български думи. Коренът е „пранга” - верига, халка. Защото двамата съпрузи са свързани с брачна верига, носят брачна халка за цял живот. Затова някога са поставяли на ръката на младоженеца желязна халка, железен пръстен – символ на благородство, чистота, доброта.
За да има читателят представа какви годежи и сватби са се правели в миналото, ще дам по едно описание от различни райони на страната, а след това ще опиша една съвременна сватба и кои обичаи и традиции е добре да се спазват.
Годеж в град Пазарджик в средата на 19 век ни описва Васил Чолаков в „Болгарский народен сборник”, 1872г. Колкото и да ни се вижда чудно, по това време в Пазарджик, момите са изпращали годежари да искат момъка. Според състоянието са обещавали: известна сума пари, къща, дюкян, добитък, чеиз. Щом се съгласят момкови, прави се „таен запив”, на който се срещат родителите на момата и на момъка и се уговарят един празничен ден за официален годеж. Тогава и двете страни канят родителите си. Тръгват от момкови заедно със свещеник. Един от годежарите носи в тава куфета – захарни кухи сладки и едно блюдо, върху което е поставено перо, направено от няколко жълтици и пендари, покрити с копринена кърпа.
Като стигнат в дома на момата, завеждат ги в стая, в която има маса с приготвени китки, два свещника, икони или се поставя Евангелието. Довеждат се годениците, които застават един до друг. Свещеникът взима пръстените, слага ги върху евангелието. Довеждат годениците, които застават един до друг. Свещеникът взима пръстените, слага ги върху евангелието, изпява специална молитва, поставя пръстените на годениците и те целуват ръка на присъстващите. Момините турят дарове за младоженеца, свекъра и свекървата, кумовете, деверите и стройниците.
След това всички отиват в дома на годеника, където се гощават и веселят. С това свършва официалният годеж и той се обявява открито. От тоя ден годениците могат да се срещат на обществени места.
И в днешно време има много чести случаи, когато инициативата за годеж се взима от момата и нейните родители. На все още преобладава обичай момъкът, заедно с родителите си, да поиска ръката на любимата девойка. Освен родителите в дома на момичето с него отиват сестрата, брата, снахата и зетя. Домашните и са приготвени да ги посрещнат. Младежът носи букети за избраницата си, за майка и и за другите жени(сестра, снаха, които живеят в същият дом). В по-ново време се носи и торта, но някои спазват обичая и носят специално омесена пита, която се поставя на масата, заедно с бутилка с някакво питие.
Започват да се черпят и разговорът е върху предстоящото събитие. Бъдещата свекърва закичва момата с някой медальон, златна гривна, пръстен с камък, обици. Някои занасят плат за рокля. Майката на момата пък дарява момъка с часовник, игла за връзка, златни ръкавели – според възможностите. После честитяват на младите годежа и всички присъстващи взаимно се целуват за общата радост. После целуват погачата, разчупват я и гощавката започва.
За годеж обикновено се отива вечер. По време на вечерята се водят разговори за сватбата и се уточняват датата, ресторантът, музиката, кумовете шаферите и броят на сватбарите от двете страни. Навремето можели да бъдат годеници по 1-2 години.
В днешно време младите не желаят да стоят дълго време годеници и затова се определя възможно най-близка дата, до която могат да се приготвят дрехите на младоженците, да се подреди домът, където ще се настанят, да се поканят гостите и пр. Едно време са обикаляли калесници /който кани за годеж, за сватба/ да канят роднини и приятели за сватбата. В днешно време това се извършва с покани, които или се носят лично от домашните на двете страни, или се изпращат по пощата.
След първата половина на XVIII век, Вселенската патриаршия в Цариград, на която е била подчинена българската църква, обявява „за един от добрите обичаи на старото време” нехристиянската традиция младоженецът да дава откуп на родителите на невестата, заради изгубената работна сила, т.е. съществуващият и днес турски обичай „баба хакъ, агарлък”. Затова в миналото сватовете е трябвало да се пазарят колко и какво да платят за невестата.
В навечерието на сватбата – две-три вечери преди нея, се правят последни самостоятелни веселби, някога наричани „момино” и „момково хоро”. На своето празненство годеницата се разделя с приятелките си, които са още неомъжени. Те разглеждат сватбената рокля и други дрехи, които е приготвила за новия си дом, отдават се на спомени за преживени заедно случки и събития. Същото става и в дома на младоженеца. Изпращането му от неговите приятели, популярно и с името „ергенска вечер”, може да се състои и в някой ресторант.
По повод на узаконения откуп на годеницата, българите често пъти са се спазарявали не само какво да дадат на моминия баща затова, че е отгледал дъщеря си, но и какво свекърът да подари на младата булка.
Ето случай от Хасковски окръг. На годежа бъдещите сватове се споразумяват: свекърът да даде хиляда алтъна „бабаака” на булката, наниз жълтици, обици, гривни, сърмен колан, сребърни пафти, обувки, да и приготви венчалните дрехи. Момината страна се задължава да и приготви чифт дрехи за младоженеца, да купи сандък за чеиза на булката, да дари момковата рода, която ще бъде на сватбата.
Огнянова, Елена. Традиции и празници в България.



 Видяна: 24021 |    Коментари:0


Няма коментари. Не пропускай възможността да дадеш мнението си или да допълниш съвета.

 Добави коментар :
Име:
Коментар: