Принасянето на курбан е много стар обичай при българите, който носи езически елементи. Курбанът е дар, който е предназначен не за човек, а за свръхестествени субекти – християнски светци, Богородица, бог; в по-ранни времена – на водата, огъня, демони и др. С поднасянето на курбана се търси добронамереност, помощ и закрила за човека от висшите сили.
При нас обикновено курбанът е кръвна жертва, макар че тя може да бъде и плод, мед, растение, мляко, яйца и др.
При българите на курбан обикновено е календарно определено и се прави на големи християнски празници. Курбанът има важна задача да омилостиви и затова има определени условия, на които трябва да отговаря избраното за жертва животно. То може да бъде от кръга на домашните животни и птици / крава, вол, бик, теле, овца, овен, агне, петел, кокошка, пиле; свиня само на Коледа/ и рибата /обикновено с люспи/. Забранени за курбан, понеже се смятат за нечисти са коня, магарето, козата и не посочените домашни животни. Дивеч не може да бъде курбан. Най-добре е животното да се приготви цяло /на чеверме, пълнено, печено на фурна/. На късове се готвят само най-големите животни.
Яденето на курбан е колективно. В началото на курбан е канено цялото село и събитието се е празнувало на някоя поляна в селското землище. Днес това става обикновено в дома на даващия курбан.
Празниците, на които се дава курбан, са сред най-честваните сред българите – Гергьовден, Петковден, Константин и Елена, Илинден, Никулден, Кръстовден, Св. Врач, голяма богородица, Димитровден. На Малка Богородица се прави курбан за здраве на деца, а на Петковден – за освещаване на нов дом. Затова народът нарича даването на курбан светец.
Когато се почита покровителя на семейството или рода, курбанът е в негова чест.
Ако празнува еснафска занаятчийска организация, курбанът се дава в чест на нейния покровител.
Благочестив обичай е ако човек е преживял голямо премеждие в живота си, на този ден да прави курбан в знак на благодарност към силата, която го е спасила.
Общите елементи при всички поводи за даване на курбан са следните:
- освещаване на курбан от свещеник
- запалването на свещ в деня на курбана в църква
- обредната трапеза, която включва жертвеното животно, хляба, житото, виното
- свещите и тамянът, с който се прекадява трапезата
- участието на най-близките по родова линия в обеда
- произнасянето на благословии за здраве и добро.
Личната служба /курбан/ се свързва с желана помощ, необходима след прекарване на тежка болест или премеждие. Човек сам определя своя личен патрон - светец. Той може да бъде избран според житието му, според празник, близък по време с премеждието, да бъде патрон на близка църква или манастир.
Личната служба се празнува ежегодно, не прекъсва и не престава със смъртта на човека. При нея обикновено се обрича по-малко животно.