29 юни е неподвижен църковен празник, който в източноправославния календар е посветен на светите равноапостоли Петър и Павел. Те са наречени още „стълбове на православната вяра”. Ученици на Христос, ревностни разпространители на учението му, те преминават през тежки изпитания. Завършват земния си път в Рим през 68г. при царуването на Нерон. Апостол Петър бил разпнат на кръст, а апостол Павел – посечен с меч. Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. В тези дни не се ядат блажни ястия. След Петровските пости християните отиват в църква. В края на св. литургия за св. апостоли свещеникът причестява тези, които са постили.
Народната вяра тачи св. Петър като пазач на райските порти. На този ден се раздават ябълки - петровки, за да разреши свети Петър на починалите деца да си откъснат плод в райската градина.
Традиционна трапеза – на Петровденската трапеза се слага винаги прясна пита, баница, прясно сирене и задължително петровско /тазгодишно/ пиле, с което се отговява след постите. Празникът е един от дните, в които се прави курбан. На Петровден може да се работи.
Макар, че в църковнохристиянския календар на същата дата е отбелязан и денят на апостол Павел, народът тачи ПАВЛОВДЕН на следващия ден – 30 юни. Именно този ден се тачи за предпазване от огън /пожар/, от гръм и отчасти от градушка. Много строго се спазва забраната да не се работи и особено да не се пали огън, за да не се запалят снопите или непожънатото жито на нивите.